„В МОИХ КАРМАНАХ КУРЕВО И МЕДЬ...”
Валентин Леонидович Попов/ Катарсин (1932-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ДЖОБОВЕТЕ – СТОТИНКИ И ТЮТЮН
В джобовете –
стотинки и тютюн.
Да жиля не умеех
с жален ум.
Аз исках моят ред
да ви е светлина,
да разбера,
не времената да виня.
Аз исках
на земята войнство ново –
войничета от восък и олово.
И исках хората да не споделят
лъжи в слова,
поеми
и постели.
В това съм аз.
А другото е прах:
и туй, че бях несдържан,
жлъчен,
бесен,
че водка пих,
жени безкрили любех често
и бързо чувствах, мислех и живях.
Ударения
В ДЖОБОВЕТЕ – СТОТИНКИ И ТЮТЮН
В джобо́вете – стоти́нки и тютю́н.
Да жи́ля не уме́ех с жа́лен у́м.
Аз и́сках мо́ят ре́д да ви е светлина́,
да разбера́, не времена́та да виня́.
Аз и́сках на земя́та во́йнство но́во –
войни́чета от во́сък и оло́во.
И и́сках хо́рата да не споде́лят
лъжи́ в слова́, пое́ми и посте́ли.
В това́ съм а́з. А дру́гото е пра́х:
и ту́й, че бя́х несдъ́ржан, жлъ́чен, бе́сен,
че во́дка пи́х, жени́ безкри́ли лю́бех че́сто
и бъ́рзо чу́вствах, ми́слех и живя́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Катарсин
В МОИХ КАРМАНАХ КУРЕВО И МЕДЬ...
В моих карманах
курево и медь.
Я жалить не умел,
умел жалеть.
Хотел, чтоб вам была строка
моя нужна,
хотел понять,
а не пенять на времена.
Хотел,
чтоб на земле осталось войско –
солдатики из олова и воска.
И так хотел, чтоб люди не хотели
вранья в речах,
в поэмах
и постели.
Я в этом весь.
Всё остальное – прах:
и то, что был несдержан,
вспыльчив,
желчен,
и то, что водку пил,
любил бескрылых женщин,
и чувствовал и думал второпях.
1978 г.
---------------
Руският поет, писател и художник Валентин Катарсин (Валентин Леонидович Попов/ Катарсин) е роден на 12 ноември 1932 г. в Ленинград. Учи в Нахимовско училище, завършва художествено-промишленото училище „Г. Мухин”. Първите му публикувани стихове са във в. „Смена” през 1957 г. Работи като дървосекач, ковач, библиотекар, художник към завод, художник в Ленинградската телевизия и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.). Автор е на стихосбирките „Сердцебиение” (1966 г.), „Море в капле” (1969 г.), „Добрые люди” (1973 г.) и „Утренние строки” (1979 г.), сборника с разкази „Огонёк в ладонях” (1987 г.), неиздадените романи „Всадник над лесом” и „Странная повесть” и др. Умира в края на 2005 г. в Санкт Петербург.